Публикации

Пазачът на ключове

    Онзи ден ми звъни комшията и още на вратата ми подава връзка ключове. -Какво има?-питам го аз.-Заминавате ли някъде?     С него имаме такава практика. Когато едното семейство пътува извън града за повече време, оставя ключове от апартамента си на другото. Да полее цветята, да проветри и, не дай боже, да отключи, ако стане наводнение или пожар. Сега беше рано за море, а за друго пътуване не бяха говорили. -Още не...ама почти сме кандисали-каза комшията и очите му се наляха с влага. -Я влез, влез вътре.-отворих аз широко вратата зад гърба си и го подхванах за лакътя.    Минута по-късно седяхме в кухнята. Извадих от хладилника две охладени  чашки, извадих и бутилка ледено студена ракия и ги напълних.Скреж покри чашите. -Пийни една!-рекох и без да го чакам сам обърнах съдържанието на моята чашка в гърлото си.    Ледената ракия не е като другите ракии, дето те хващат за гърлото и носа и те задушават до просълзяване, ако ги глътнеш наведнъж. Ледената ракия се лее като зехтин, без да е ма
Публикуване на коментар
Прочетете още

Как да разкараме "навлек"

                   Всеки от нас познава хора, които среща по-често, отколкото би искал. Хора, срещите с които му развалят настроението и му съсипват деня.Хора, които няма как да нахока, защото възпитанието не му позволява, нито да прати на май..та им. Поради същата причина. Хора, които сами няма да се сетят, че не са особено желани в обкръжението ви. Хора, които наричаме навлеци.       Години наред един такъв навлек ме срещаше почти при всяко мое преминаване по търговската улица на града.Главната. И не само. Понякога го виждах навреме и успявах да се отклоня тактично в някоя уличка или магазин. Понякога той ме виждаше пръв и ме поздравяваше на всеослушание, с такава интонация, че не ми оставяше възможност за лавиране, правене на оглушка или че не съм го познал. Интересното е , че тоя човек ме разпознаваше и само по част от лицето ми, по тембър на гласа в автобуса или даже по походката в тъмното. Може би затова, че го познавах от детските му години.    Когато порасна на години и р
Публикуване на коментар
Прочетете още

История с прасета

Младите мъже вървяха бавно по черния път край ябълковия масив. Масив е нещо като градина, ама много голямо. Много, много голямо. Колкото е мястото между три села.  Та понеже масивът е наистина голяма ябълкова градина и населението дори на три села не може да обере реколтата в срок, на помощ всяка година идваха студентите от Големия град. Момичетата беряха със сръчните си ръце златните ябълки една по една, а мъжете изнасяха щайгите с плодовете, товареха ги на ремаркета и после с тях отиваха до пункта, където ги претоварваха на камионите за износ. Помагаха им  малко на брой възрастни жени и мъже от околните села, които доставяха стълби, щайги и вода за пиене.    Както го е казал още преди век Поетът- всякоя възраст, класа, пол, занятие , взимаше участие в това предприятие.    Работният ден на берачките свършваше около обяд. Мъжете-товарачи оставаха след тях, за да натоварят всичко набрано и едва тогава си тръгваха към селото, където бяха настанени на квартири  в къщите на местните.    В
Публикуване на коментар
Прочетете още

ГЬОНСУРАТЛЪК

       Дойде интересно време.Пари от европейски фондове бол.Милиарди. Много милиарди.Разпределят се с конкурси.За целта има и агенции. Всичко е организирано както се изисква от Закона .       Тогава защо, когато трябват за нещо - няма.Времето на голямото нямане.Защото нямало  пари .От нашите. За нищо. Дали ?      Здравната каса и здравното министерство са заети да разделят  парите за здравето.Парите на хората. Здравните им осигуровки и данъците им.За хората това са "техните пари", за чиновниците-също.Ама под "техните" разбират "техните", т.е. на чиновниците.На всички нива. Само че мераклиите за дял са повече от дяловете и затова започва повсеместно посягане на "техните "дялове- на пациентите.       Така при преразпределяне на едни милиарди се налага пациентите да си доплащат, а хората в бяло да преструктурират системата непрекъснато в посока увеличаване на дела за доплащане за сметка на дела за изплащане по различните пътеки. И около пътеките
Публикуване на коментар
Прочетете още

Само за мъже

 В малкото миньорско  градче имаше само един ресторант. За сватби, за кръщенки, за банкети. За обяд на работещите в общинската администрация, както и за служителите на разположените наблизо банка и управление на мината. Вечер пък  беше за разтуха и раздумка на мъжете с истински мъжки професии, които имаха потребност да пийнат по няколко чаши алкохол, да си поговорят за футбол, работа и жени и дори да се поскарат и посбият. Вечер той беше царство на миньори, шофьори, багеристи и дървосекачи. Царство на истинските мъже.    За капак на всичко всяка вечер свиреше оркестър от местни музиканти, които изпълняваха от години един и същи ресторантски репертоар, което на никого не правеше впечатление. Веднъж музикантите опитаха да изсвирят едно парче на Скорпионс, но от най-близката маса ги почерпиха по едно питие с думите 'Айде да не си разваляме вечерта..." и така приключи първият и последен опит за обновяване на репертоара.    Ресторантът беше мястото, където намираш този, който ти тр
Публикуване на коментар
Прочетете още

Служител на гAдината

   Стремежът да се докажем в която и да е област е стар, колкото и човечеството. Колкото по-добър в областта си е бил човекът, толкова повече уважение е получавал от околните. Почит, слава и памет. И незабрава.    Да не говорим, че и при животните тази надпревара се доказва със съответния "приз". Най-силният мъжкар получава привилегията да стане баща на цялото следващо потомство. Загубилите битката за надмощие ще се опитат следващата година да го изместят, за да останат и те в историята с гените си.    Най-силният гладиатор е оставал най-дълго време жив. Освен почит и слава той е печелел и ден живот. Повече победи-повече признание.    Най-умелият воин е оставал жив в най-много битки. Сила и стратегия. Слава. Живот. В днешно време битките са само спортни и културни. Колкото повече титли, толкова по-ярки доказателства за силата на атлета или отбора. Както казва мечо Пух -"колкото повече-толкова повече"! Кой би си представил "Реал" Мадрид без неговите 1
Публикуване на коментар
Прочетете още

РАНОБУДНИ НЕИЗМИСЛИЦИ

1. НЕ ПИТАЙ ЗА ЛУДОТО - ТО САМО ЩЕ СЕ ПОКАЖЕ Ако делата ви са блокирани от чиновници, служители и администратори в общински и държавни институции и все още  се колебаете какво да мислите  за работещите  в тях, идете пред сградата на някое учреждение  и извикайте силно и ясно няколко от обидните  квалификации, които се въртят в главата Ви ! Ако Ви арестуват, не питайте "защо" ? Ясно е . Вие сте прав !Този, който ги е пратил, вероятно е "вашият човек", олицетворяващ всичко онова, което сте успели  и още не сте успели да им кажете. Вероятно е самият им шеф ! 2.ХАЙ  ДЕФИНИШЪН  КАРТИНА БЕЗ ЗВУК Понякога се шегуваме , че като се знаем какви сме инженери и учители, направо ни е страх да идем на лекар ...Наскоро чух един "д-р" да произнася такова слово от висотата си на администратор от национален мащаб, че въпреки няколкото обидни епитета, които веднага му лепнах , останах дълбоко удовлетворен от факта, че точно този човек не ни лекува !Може да е тъп администр
Публикуване на коментар
Прочетете още