КириЛирика

 Стефан стъпваше по пясъка с босите си крака, като че ли всеки момент нещо трябваше да го убоде и той искаше да бъде подготвен за предстоящата болка. От всичките си свойства, това морският пясък  никога не губеше. Бодливостта му беше пословична. Клечки, парчета миди или твърди камъчета винаги можеха да се забият в стъпалото на неподготвения летовник и да го направят интересен за наблюдение от другите, които вече бяха преминали през минното поле на дюните и  се пържеха блажено върху хавлиите си.      От пътя до плажа навсякъде беше пълно с боклуци и тръни. Стефан беше подготвен, макар цели пет години да не беше стъпвал на "Каваците". Колкото и да беше свободолюбив и палав, преди толкова години стана тя, каквато стана и от плейбой се превърна в женен мъж. Бременността на Катя го накара да си седне на задника и да се включи в грижите по отглеждането на един сладък малчуган, на когото поставиха с гордост името на дядото. Станимирчо беше само на две годинки, когато Катя отново

    Иван заключи шофьорската врата , огледа цимента под краката си, за да се убеди, че нищо не му е изпаднало от джоба, докато измъкваше едрото си тяло от тесничката врата на клиото и излезе от гаража. Такава тишина, каквато го обгръщаше отвсякъде, беше постижима само в малките часове на денонощието. Или в празничните дни. Тогава голяма част от съседите се мятаха на  автомобилите си  и се понасяха със семействата си по родните си места, където се  отдаваха на земеделие и консервиране на плодове и зеленчуци. Провинциална идилия. От няколко години работата на Иван не му оставяше време за такива воаяжи, а и родителите му вече не се занимаваха с отглеждане на животни и земеделие, най - вече заради напредналата си възраст.    Заключи вратата на гаража. Паркингът беше пуст. Колите сънливо се бяха сгушили близо една до друга, като че да се топлят във ветровитата вечер. Макар да не беше много късно, нито един съсед не се мяркаше наоколо, което не беше обичайно. Обичайното за вечерите в жили