КириЛирика

Младите мъже вървяха бавно по черния път край ябълковия масив. Масив е нещо като градина, ама много голямо. Много, много голямо. Колкото е мястото между три села.  Та понеже масивът е наистина голяма ябълкова градина и населението дори на три села не може да обере реколтата в срок, на помощ всяка година идваха студентите от Големия град. Момичетата беряха със сръчните си ръце златните ябълки една по една, а мъжете изнасяха щайгите с плодовете, товареха ги на ремаркета и после с тях отиваха до пункта, където ги претоварваха на камионите за износ. Помагаха им  малко на брой възрастни жени и мъже от околните села, които доставяха стълби, щайги и вода за пиене.    Както го е казал още преди век Поетът- всякоя възраст, класа, пол, занятие , взимаше участие в това предприятие.    Работният ден на берачките свършваше около обяд. Мъжете-товарачи оставаха след тях, за да натоварят всичко набрано и едва тогава си тръгваха към селото, където бяха настанени на квартири  в къщите на местните.    В

       Дойде интересно време.Пари от европейски фондове бол.Милиарди. Много милиарди.Разпределят се с конкурси.За целта има и агенции. Всичко е организирано както се изисква от Закона .       Тогава защо, когато трябват за нещо - няма.Времето на голямото нямане.Защото нямало  пари .От нашите. За нищо. Дали ?      Здравната каса и здравното министерство са заети да разделят  парите за здравето.Парите на хората. Здравните им осигуровки и данъците им.За хората това са "техните пари", за чиновниците-също.Ама под "техните" разбират "техните", т.е. на чиновниците.На всички нива. Само че мераклиите за дял са повече от дяловете и затова започва повсеместно посягане на "техните "дялове- на пациентите.       Така при преразпределяне на едни милиарди се налага пациентите да си доплащат, а хората в бяло да преструктурират системата непрекъснато в посока увеличаване на дела за доплащане за сметка на дела за изплащане по различните пътеки. И около пътеките

 В малкото миньорско  градче имаше само един ресторант. За сватби, за кръщенки, за банкети. За обяд на работещите в общинската администрация, както и за служителите на разположените наблизо банка и управление на мината. Вечер пък  беше за разтуха и раздумка на мъжете с истински мъжки професии, които имаха потребност да пийнат по няколко чаши алкохол, да си поговорят за футбол, работа и жени и дори да се поскарат и посбият. Вечер той беше царство на миньори, шофьори, багеристи и дървосекачи. Царство на истинските мъже.    За капак на всичко всяка вечер свиреше оркестър от местни музиканти, които изпълняваха от години един и същи ресторантски репертоар, което на никого не правеше впечатление. Веднъж музикантите опитаха да изсвирят едно парче на Скорпионс, но от най-близката маса ги почерпиха по едно питие с думите 'Айде да не си разваляме вечерта..." и така приключи първият и последен опит за обновяване на репертоара.    Ресторантът беше мястото, където намираш този, който ти тр

   Стремежът да се докажем в която и да е област е стар, колкото и човечеството. Колкото по-добър в областта си е бил човекът, толкова повече уважение е получавал от околните. Почит, слава и памет. И незабрава.    Да не говорим, че и при животните тази надпревара се доказва със съответния "приз". Най-силният мъжкар получава привилегията да стане баща на цялото следващо потомство. Загубилите битката за надмощие ще се опитат следващата година да го изместят, за да останат и те в историята с гените си.    Най-силният гладиатор е оставал най-дълго време жив. Освен почит и слава той е печелел и ден живот. Повече победи-повече признание.    Най-умелият воин е оставал жив в най-много битки. Сила и стратегия. Слава. Живот. В днешно време битките са само спортни и културни. Колкото повече титли, толкова по-ярки доказателства за силата на атлета или отбора. Както казва мечо Пух -"колкото повече-толкова повече"! Кой би си представил "Реал" Мадрид без неговите 1