КириЛирика

    Използването на цветове за определяне на някаква степен на нещо си по някаква си скала или признак не е от вчера. Още в ранна училищна възраст с любопитство разглеждах първите си географски атласи, недоумявайки защо някои от картите са така странно оцветени. Политическите и историческите бяха направо съвършени. Физическите карти бяха загадка. Климатичните пък не приличаха на нищо, което има смисъл за едно десетина годишно дете. Там разбрах, че зеленото означава нещо равно и безпроблемно, докато кафявото и бялото са свързани с големи ядове.     Увеличаването на броя на автомобилите доведе и до необходимостта от някакво стройно регулиране на движението им , особено в по-големите градове. Така те се изпъстриха със светофарни уредби, които ни показваха с три цвята какво да очакваме от хората край нас. Зеленото ни обещаваше приятна и безпроблемна среда, учтиви шофьори и пешеходци, гарантирано здраве и настроение. Жълтото внасяше в душите една тревожност, която наблягаше на възможна и

Окупацията  (на  латински :  occupatio  - „заемам“) е военно, в международното право, временно заемане от въоръжените сили територията на противника.      За втори път група хора заключват Софийския университет и като се настаняват в Ректората му започват една своеобразна война .С кого воюват обаче?     Заключването на сградата и недопускането на студентите, преподавателите и административния персонал вътре ТЕ наричат " окупация ". Значението на тази дума е просто и ясно, но въпреки това ще се поупражнявам върху семантиката и.      Първото, което се налага като прочете човек това определение, е понятието ВОЕННО. Значи, че групата хора, които са заключили Ректората и не допускат никого вътре, са военни. Ако са такива, кой би трябвало да се заеме с действията им и по какъв начин да се реши спорът? Ако това е едно военно действие - окупация на територия на противника - редно е с тях да се заемат силите на окупирания. Да се прегрупират и да контраатакуват. В определението

     Някога, много отдавна, при завършване на средно образование, имахме право на един опит за влизане в някакъв Университет или Институт / така се наричаха тогава днешните технически Университети/. Един опит  за Висш институт и един за Полувисш институт/ и такива имаше едно време и си бяха много хубави/. Един опит. Ако сгрешиш- отиваш в казармата. Там, на втората година, имаш право на още един опит. Ако отново сгрешиш...може да опиташ следващата година, но само ако вече работиш, ако кандидатстваш нещо свързано с професията ти и ако те приемат- ще е само задочно. Няма как да бъдеш истински студент, успял да реализира мечтата си, както и тази на семейството си, защото си пропуснал регламентираните възможности. Жесток регламент.    Някога, много отдавна, населението на България беше около девет милиона души. Средно образование завършваха около 120 000 млади хора, но приемаха само около 30 000 .Толкова бяха местата.Останалите започваха да работят, да се женят и да градят дом. Някои

    Средностатистически гражданин съм. На средностатистическа възраст. Това ще рече, че не съм много млад, защото младите намаляват застрашително, което увеличава процента на немладите. И аз там.     Като част от тази немалобройна общност и аз се наспивам доста бързо, за разлика от времето, когато трябваше да ставам за училище, а все ми се спеше. Събуждам се, включвам телевизора и започвам да чакам да стане шест часа.. Нали ви казах вече, че не съм от младите. Докато мине този половин час, чопля в интернет. Прехвърлям  нощните случки, както и някоя статия, за която не съм намерил време през изминалия ден. Не ми отнема много време. Направил съм си и кафе и вече е време за началото на сутрешните блокове по националните телевизии.     Тук искам да благодаря на програмните директори на тези телевизии, които са много наясно с профила на средностатистическия българин, който гледа сутрешните им програми.      Младите, които вечер имат много натоварена  Програма, завършваща в едноцифр

    Имало едно време един Дядо. Мъдър - според някои, опасен - според други. Та Дядото, който обичал да мечтае, макар според едни това да не му се удавало много, а според други с мечтите си да объркал повече от столетие от историята на родния си край, се занимавал малко и със земеделие и овощарство. По нашите земи още не били дошли новите начини за ашладисване "а ла Мичурин", но пък с каква любов българите отглеждали уханни червени рози.Толкова много рози, та чак една долина била кръстена на тях. Истински рози , без примеси.     Дядото, който обичал туризма, искал навсякъде, където отиде , да усеща аромата на розата. Дори и високо в Балкана, откъдето обичал да гледа нашата земя хубава и да мечтае за поля и долини , окичени с рози. Утопист бил малко, ама всяка мечта е в някаква степен и утопия.За да успее да превърне розата в един още по-значим символ , Дядото събрал един кръжец хора и се качил с тях под самия връх Бузлуджа, където направили малка розова градинка. Мечтата и

    За хората, които не са от районите южно и западно от София, тази дума сигурно извиква  неизречени въпроси и предизвиква скептично свиване на устните. Незаслужено. Това е една много хубава българска дума, с която се назовава един още по-хубав народен обичай. Клането на прасето за Коледа.    Трудно е да се каже каква е ролята на домашно угоеното прасе в семейната икономика, особено когато прасето се храни с купен фураж с притеснително високи цени, но е факт, че и през двадесет и първи век от задните дворове на доста къщи в малките градчета и села целогодишно се чува бодро грухтене. Ако се тегли калема в навечерието на Коледа, неминуемо стопаните стигат до заключението, че е било по-изгодно да си заделят по два лева на ден и сега да си купят само бут и пържоли, при това без да се трепят цяла година с миризливата гадинка и мърлявата и къщичка. Този извод е абсолютно верен,  всички го правят всяка година, но след като заколят прасето отново почват да търсят малко прасенце, което с мн

    Странен човек е българинът. Дори и заплатата да е символична, нашенецът не се притеснява от това. Парите отдавна не покриват критерия му за успял човек. Вълнува го какво "отгоре" може да си докара и как ще изглежда в очите на околните. Лошото е, когато започва едно парадиране с бонуса и той се превръща не в компенсация, а в дразнеща първопричина за практикуването на една или друга професия, които съвсем не са от най - привлекателните, но могат да се превърнат в най- мразените. Всъщност ето и няколко примера. --------------------------------     Преди Коледа бях в командировка в Петрич. Приятен, модерен град. Има си всичко , което очаквате за град с такива размери. Все пак плащането в търговските обекти става както в почти всички малки населени места - кеш, в брой и на ръка. Наложи се да намеря банкомат и да изтегля малко пари. Ето какво се случи.     Във фоайето на банката , в която имам сметка и чиито служителки имат зелени фирмени шалчета около вратовете си, има

    В годините на социализма имаше една верига магазини,продаваща само " западни " стоки,срещу западна валута.С други думи-срещу пари,признати в цял свят."Кореком".     Вероятно идеята за такава търговска верига е била да се прибират парите на западните туристи,свикнали с определени марки цигари,алкохол и други ежедневни благинки.Вероятно. Там обаче се продаваха и дрехи и техника за бита,която беше мечта на всяка домакиня.Мъжете пък гледаха като малки деца на панаир,защото телевизорите и музикалните уредби просто те залепваха за витрината и нямаше сила,която да те накара да се прибереш у дома равнодушен , да си пуснеш огромния шейсет и пет килограмов " Електрон" и да гледаш актуални предавания по единствената телевизия.     Хората,които имаха  близки на Запад или пък бяха поработили в някоя от Онези страни разказваха такива неща, че неволно мечтите започваха да се материализират и да ги наричаме с истински имена-долар,марка,САЩ,Германия...    С др