КириЛирика

Преди няколко дни прочетох в един регионален вестник за слуката,която споходила ловната дружинка в едно пиринско село.    Вълк,тежащ седемдесет килограма,имал малшанса да попадне пред пушките на ловците и се превърнал в трофей. Огромният хищник,изял не едно и две домашни и горски тревопасни животинчета,получил достойно място в ловните истории на дружинката от това село,а и не само на него.     Случилото се с това огромно животно- властелин на гората и на всичко живо в нея,ме върна в спомените за далечната 1995-та година,когато ...ама я по- добре да започна отначало.     В землището на едно село,разположено до град Разлог,има ловно стопанство.Високо в Рила,далеч от хората и всичката им лошотия,още преди десетилетия било създадено стопанство,което да се грижи за запазване на дефицитните горски животни -елени,мечки,диви кози,сърни.При нарастване на популацията на някой от видовете се разрешавал и контролиран отстрел.Срещу заплащане,разбира се.Във валута.     Така клиентите са ог

"Не ме гледай какво правя,а ме слушай какво ти казвам !" Десетилетия наред живяхме особен, двойнствен живот. Бяхме се научили кое е правилно и кое грешно и не допускахме дребни грешки да объркват позицията ни спрямо Партийната линия. Дори заявленията ни в осми клас за приемане в Комсомола бяха клиширани , за да не се излага младата смяна пред " другарите" от Райкома.     Така всички пишехме, че произхождаме от работническо семейство, че родителите ни са членове на БКП и самите ние сме правилно политически ориентирани. Добре беше да сме от някое много бедно село, за да не сме потомци на едри земевладелци. Ако бяхме от някой градец - пишехме се с пролетарски произход. Дори децата и внуците на бившите чорбаджии, фабриканти, кръчмари и търговци се отричаха от тях и се изправяха до сиромасите, опитвайки се да измият срама от семейното име. Партията беше могъща и правеше от нас свои верни продължители, макар и да не искаше да членуваме в нея. Тя вече сортираше по

Когато бях дете, с удоволствие разлиствах книгите с приказки на класиците - братя Грим или Ханс Кристиан Андерсен. Не че не съм чел и книжки с български народни приказки. Чел съм и още как, но...разликата беше в това, че нашите бяха илюстрирани от наши, иначе известни и уважавани художници, а онези, чуждите, бяха илюстирани от художници, специализирали се основно в илюстрацията. Затова и книжките с "онези" приказки изглеждаха като албум с репродукции на картини от Лувъра, а тези с родните картинки ме плашеха, като че ли това беше и целта им.     Разбира се, и аз рисувах с всичко и по всичко, което става за това. Опитвах се да подражавам на италианските илюстратори, но се получаваше като рисунка в пещера.    Тогава открих книжките за оцветяване. Те ми позволяваха поне за малко да се порадвам на работата с цветни моливи и боички, без да стряскам околните с разкривените фигури и лица, които изтипосвах по тетрадки и тротоари.     С годините престанах, защото пораснах и ра

Често разговорите с новите ни познати започват с въпроса " Откъде сте ?" На този въпрос отговаряме по различен начин.Според ситуацията . Конюнктурно.С гордост. Честно. ..И как ли още не...      Българинът , в това число и аз , си пада конформист. Все се нагаждаме към очакванията на околните , които за нас са хората , които могат да ни отворят заветната врата.Ама могат и да я затворят.Поради това на този въпрос отговаряме адаптивно спрямо питащия и средата , в която се намираме.    Моите родители са родени на село. Имайки предвид,че това е станало през 30-те години на миналия век,от село са около 85 % от българите.Значи имам правилен произход.    През втората половина на същото вече изминало столетие започва една миграция ,обусловена от трансформирането на нашето селячество в работническа класа .Така аз се раждам в едно от новоизградените работнически градчета , но вече съм гражданин . Родителите ми , както и всички техни връстници ,прокудени от родните си села , про