Двама мъже, прасе и Москвич 412
С биенето на звънеца вече мислите ми изцяло се пренесоха от полето на духовното / аз съм учител по литература / в далеч по- прозаичното и натурално животновъдство. Семейният съвет беше решил днес да си купим голямо угоено прасе от близкия свинекомплекс и да го доохраним за Коледа на село. Речено - сторено. Докато аз занимавах умовете на децата с Гунчо и Моканина, Шуреят трябваше да отиде и да купи прасето. Това беше свързано и с осигуряване на подходящ транспорт, защото сто килограма шопар не може да се вози нито в Лада, нито в Шкода. Негов приятел имаше Москвич 412 с ремарке. Идеален за случая. Затова той беше поел тази част от сделката. Когато паркирах до Ладата , там вече беше и Москвича с ремаркето.Шуреят пушеше цигара и гледаше в ремаркето с усмивка. Погледнах и аз. Там се разхождаше спокойно една прекрасна свиня, непритеснена от новото за нея място. Ремаркето беше стандартно, ако си спомняте времето на ремаркетата. С високи канати, опасани с черги, за да не ду