КириЛирика

                                                       Следващите дни  Стефан изкара на плажа в игри на карти и приятни разговори с тия толкова интересни хора. Двете седмици отлетяха като два дни, но спомените от тези дни щяха да останат  дълбоко запечатани в паметта и душата му. Ловецът в него не беше и подозирал колко лесно ще му бъде да се върне към страстта си. Не беше подозирал и друго – че самият той ще се превърне в обект на лов.      Наталия беше изкусна в привличането и омайването на мъже като него. И не само като него. Всеки истински мъж на плажа я беше забелязал почти веднага и дори присъствието на благоверните съпруги не можеше да задържи погледите им, които се стрелкаха към  нея и обхващаха всяка извивка на прелестното и тяло…какво тяло. Плажът би бил пуст без жени като нея.       Катя гледаше всичко това отначало с гняв и кроеше план „ да проговори“  внезапно и да направи летуването на всички още по – незабравимо, но впоследствие реши, че ще е под достойнството и

 Стефан стъпваше по пясъка с босите си крака, като че ли всеки момент нещо трябваше да го убоде и той искаше да бъде подготвен за предстоящата болка. От всичките си свойства, това морският пясък  никога не губеше. Бодливостта му беше пословична. Клечки, парчета миди или твърди камъчета винаги можеха да се забият в стъпалото на неподготвения летовник и да го направят интересен за наблюдение от другите, които вече бяха преминали през минното поле на дюните и  се пържеха блажено върху хавлиите си.      От пътя до плажа навсякъде беше пълно с боклуци и тръни. Стефан беше подготвен, макар цели пет години да не беше стъпвал на "Каваците". Колкото и да беше свободолюбив и палав, преди толкова години стана тя, каквато стана и от плейбой се превърна в женен мъж. Бременността на Катя го накара да си седне на задника и да се включи в грижите по отглеждането на един сладък малчуган, на когото поставиха с гордост името на дядото. Станимирчо беше само на две годинки, когато Катя отново

    Иван заключи шофьорската врата , огледа цимента под краката си, за да се убеди, че нищо не му е изпаднало от джоба, докато измъкваше едрото си тяло от тесничката врата на клиото и излезе от гаража. Такава тишина, каквато го обгръщаше отвсякъде, беше постижима само в малките часове на денонощието. Или в празничните дни. Тогава голяма част от съседите се мятаха на  автомобилите си  и се понасяха със семействата си по родните си места, където се  отдаваха на земеделие и консервиране на плодове и зеленчуци. Провинциална идилия. От няколко години работата на Иван не му оставяше време за такива воаяжи, а и родителите му вече не се занимаваха с отглеждане на животни и земеделие, най - вече заради напредналата си възраст.    Заключи вратата на гаража. Паркингът беше пуст. Колите сънливо се бяха сгушили близо една до друга, като че да се топлят във ветровитата вечер. Макар да не беше много късно, нито един съсед не се мяркаше наоколо, което не беше обичайно. Обичайното за вечерите в жили

   С биенето на звънеца вече мислите ми изцяло се пренесоха от полето на духовното / аз съм учител по литература / в далеч по- прозаичното и натурално животновъдство. Семейният съвет беше решил днес да си купим голямо угоено прасе от близкия свинекомплекс и да го доохраним  за Коледа на село. Речено - сторено.     Докато аз  занимавах умовете на децата с Гунчо и Моканина, Шуреят трябваше да отиде и да купи прасето. Това беше свързано и с осигуряване на подходящ транспорт, защото сто килограма  шопар не може да се вози нито в Лада, нито в Шкода. Негов приятел имаше Москвич 412 с ремарке. Идеален за случая. Затова той беше поел тази част от сделката.      Когато паркирах до Ладата , там вече беше и Москвича с ремаркето.Шуреят пушеше цигара и гледаше в ремаркето с усмивка. Погледнах и аз. Там се разхождаше спокойно една прекрасна свиня, непритеснена от новото за нея място. Ремаркето беше стандартно, ако си спомняте времето на ремаркетата. С високи канати, опасани с черги, за да не ду

Още от пръв поглед това момче впечатляваше с хармоничната си фигура, сините си  очи и румените бузи. Късата руса коса някак естествено увенчаваше цялостния му облик, излъчващ сигнали за чистота и свежест. Дори  зимната униформа с противния кафяв цвят, която на армейски жаргон нарахме  " въшкарника " , му стовше като шита в модно ателие. Описвам го, защото повече не го видях такъв.    Дотук с външния вид. Той е важен, но трябва и да се полагат грижи за него. Армията по онова време не беше мястото с най - добри условия за лична хигиена. По график войниците се къпеха един път седмично. Също толкова често се събираха дрехите за пране. Този график превръщаше четвъртъците в събития. Когато банята в поделението не работеше, войската ходеше в градската баня. Под строй ! С песен и за наслада на гражданите, които, гледайки ни с торбите за баня,вероятно се успокояваха, че някъде и техняте синове също като нас ходят на баня, пият швепс и си купуват вафли и картички за писмата до близк

    Използването на цветове за определяне на някаква степен на нещо си по някаква си скала или признак не е от вчера. Още в ранна училищна възраст с любопитство разглеждах първите си географски атласи, недоумявайки защо някои от картите са така странно оцветени. Политическите и историческите бяха направо съвършени. Физическите карти бяха загадка. Климатичните пък не приличаха на нищо, което има смисъл за едно десетина годишно дете. Там разбрах, че зеленото означава нещо равно и безпроблемно, докато кафявото и бялото са свързани с големи ядове.     Увеличаването на броя на автомобилите доведе и до необходимостта от някакво стройно регулиране на движението им , особено в по-големите градове. Така те се изпъстриха със светофарни уредби, които ни показваха с три цвята какво да очакваме от хората край нас. Зеленото ни обещаваше приятна и безпроблемна среда, учтиви шофьори и пешеходци, гарантирано здраве и настроение. Жълтото внасяше в душите една тревожност, която наблягаше на възможна и

Окупацията  (на  латински :  occupatio  - „заемам“) е военно, в международното право, временно заемане от въоръжените сили територията на противника.      За втори път група хора заключват Софийския университет и като се настаняват в Ректората му започват една своеобразна война .С кого воюват обаче?     Заключването на сградата и недопускането на студентите, преподавателите и административния персонал вътре ТЕ наричат " окупация ". Значението на тази дума е просто и ясно, но въпреки това ще се поупражнявам върху семантиката и.      Първото, което се налага като прочете човек това определение, е понятието ВОЕННО. Значи, че групата хора, които са заключили Ректората и не допускат никого вътре, са военни. Ако са такива, кой би трябвало да се заеме с действията им и по какъв начин да се реши спорът? Ако това е едно военно действие - окупация на територия на противника - редно е с тях да се заемат силите на окупирания. Да се прегрупират и да контраатакуват. В определението

     Някога, много отдавна, при завършване на средно образование, имахме право на един опит за влизане в някакъв Университет или Институт / така се наричаха тогава днешните технически Университети/. Един опит  за Висш институт и един за Полувисш институт/ и такива имаше едно време и си бяха много хубави/. Един опит. Ако сгрешиш- отиваш в казармата. Там, на втората година, имаш право на още един опит. Ако отново сгрешиш...може да опиташ следващата година, но само ако вече работиш, ако кандидатстваш нещо свързано с професията ти и ако те приемат- ще е само задочно. Няма как да бъдеш истински студент, успял да реализира мечтата си, както и тази на семейството си, защото си пропуснал регламентираните възможности. Жесток регламент.    Някога, много отдавна, населението на България беше около девет милиона души. Средно образование завършваха около 120 000 млади хора, но приемаха само около 30 000 .Толкова бяха местата.Останалите започваха да работят, да се женят и да градят дом. Някои