Роден в /born in.../

Често разговорите с новите ни познати започват с въпроса " Откъде сте ?" На този въпрос отговаряме по различен начин.Според ситуацията . Конюнктурно.С гордост. Честно. ..И как ли още не...

     Българинът , в това число и аз , си пада конформист. Все се нагаждаме към очакванията на околните , които за нас са хората , които могат да ни отворят заветната врата.Ама могат и да я затворят.Поради това на този въпрос отговаряме адаптивно спрямо питащия и средата , в която се намираме.

   Моите родители са родени на село. Имайки предвид,че това е станало през 30-те години на миналия век,от село са около 85 % от българите.Значи имам правилен произход.

   През втората половина на същото вече изминало столетие започва една миграция ,обусловена от трансформирането на нашето селячество в работническа класа .Така аз се раждам в едно от новоизградените работнически градчета , но вече съм гражданин . Родителите ми , както и всички техни връстници ,прокудени от родните си села , продължаваха да се подпомагат с дребно животновъдство и земеделие в рамките на допустимото. Така ние бяхме вече нови граждани , които обаче си гледаха прасе и си го колеха за Нова година /Коледа даже и не знаех какво е /.

    Когато гостувах на братовчедите си , останали на село , усещах , че разлика между града и селото има. Тя бе в полза на града , колкото и да беше малък.Имахме кино ,сладкарници ,магазини за всякакви стоки , бръснар и други майстори .Градски транспорт. Град !

    Гордеех се с произхода си , с квартала си ,населен с миньори , и с новите хубави и модерни сгради , каквито нямаше и в окръжния град.

    Не можех да си представя , че има по- хубаво градче от моето.

    Завърших гимназия там ,без дори да знам , че и гимназията е важно нещо и е хубаво да е в голям град.

Патриархално общество ,кротки и старателни деца , правещи по някоя лудория.Просто се движех към Университета , без да мисля , че и пътят е важен , а не само достигането на целта.

   Там се запознах с хора от цялата страна и стана интересно.Едни бяха нафукани " майни " , други идваха от големи за мен градове , но имаше и от селата.Малко. Забележими . Скромни и  нетърсени . 

    Та там за първи път чух хора да казват че са оттам, където са учили или живели по няколко години, а не където са родени и израсли.Така си спестяваха някакво унизително според тях категоризиране в групата на " селяните" . Предаваха потеклото си и родното си място ,което не са избрали , но са достойни да прославят с делата си.

     Други просто избираха да отговорят на този въпрос строго формално - точно , но неверно. Те казваха името  на града , в който са родени , за да могат да се докарат граждани. Понякога успяваха.

     Трети, на по- късен етап ,вече отговаряха с името на града , в който работят и живеят.Заличавайки поне осемнадесет години от живота си.

    Четвърти,успели да станат политици от националнна величина ,изведнъж забравиха откъде са и решиха проблема с паметта си .

     Да забравиш откъде си или умишлено да не казваш -това е първото условие да не ти вярват.Защото хората помнят .Те се питат ТИ защо казваш такива неистини и вече не ти вярват не само на думите , но и на делата.

     За отегчените- роден съм в Бобов дол.Гордост на въгледобива и енергетиката.Някога.Сега - стопен наполовина , обезлюден ,тъжен...

    Не живея там.Често  казвам,за по- удобно,че съм оттам,където живея сега...

    А Вие откъде сте ?